СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2017 г.

1.СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

През октомври падналите повсеместни и значителни валежи, превишили на много места в страната над два пъти месечната норма (Монтана – 134 l/m², Ловеч – 104 l/m², Плевен – 109 l/m², В.Търново – 128 l/m², Свищов – 132 l/m², Русе – 142 l/m², Силистра – 110 l/m², Стара Загора – 103 l/m², Казанлък – 103 l/m², Сливен – 127 l/m², Бургас – 146 l/m² ), а в част от югоизточните райони от три до пет пъти нормата за месеца – (Елхово – 152 l/m², Карнобат – 270 l/m²).

През октомври в полските райони валежите бяха неравномерно разпределени. В края на първото десетдневие (7, 8, 9) най-много валежи паднаха на места в Северна България (Враца – 95 l/m², Монтана – 90 l/m², Кнежа – 66 l/m², В.Търново – 69 l/m², Русе – 88 l/m², Силистра – 85 l/m²), което доведе до увеличение на почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой. В част от Дунавската равнина и Софийското поле (агростанция София) те достигнаха нива до пределната полска влагоемност (ППВ). Близки до ППВ бяха и влагозапасите в 100 сm слой на места в Горнотракийската низина (агростанция Пазарджик и Пловдив).

През второто десетдневие агрометеорологичните условия се определяха от сухо и топло за сезона време. През последните дни от десетдневието настъпи просъхване на горните почвени слоеве и подобрение на условията за провеждане на  сезонните агротехнически мероприятия – дълбока оран, предсеитбените обработки и сеитбата на зимните житни култури.

В края на второто десетдневие (17.10) почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой бяха в широки граници. Най-високо, близко до ППВ, бе нивото на влагозапсите измерено при пшеница и угар в еднометровия почвен слой в агростанциите Пловдив и Ямбол, а межу 85 – 95% от ППВ – в агростанциите Казанлък, Пазарджик, Карнобат. Много добри и добри, между 75-85% от ППВ, бяха влагозапасите при зимните житни култури (угарта) в агростанциите: Бъзовец, Николаево, Павликени, Борима, Търговище, Разград, Силистра,  Долен Чифлик, Хасково. Ниско, под 65% от ППВ, бе нивото на влагозапасите на места в Югозападна България (агростанции Кюстендил, Сандански).

 

През последната седмица на октомври отново паднаха значителни валежи, в югоизточните райони над 60 – 70 l/m² (Ст. Загора, Сливен, Елхово, Бургас). Най-много валежи бяха регистрирани в Карнобат – 210 l/m². В края на октомври (27.10) почвените влагозапаси в 50 и 100см. слой в по-голямата част от страната бяха с нива над 85-90% от ППВ, а на места в Софийското поле и в Южна България (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат) – близки до ППВ. По-ниски, под 75-80% от ППВ, бяха отново влагозапасите в 50см. почвен слой в част от югозападните райони (агростанциите Кюстендил, Сандански).

2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ 

През октомври агрометеорологичните условия бяха с повишена динамика, с редуващи се периоди с поднормени и наднормени температури.

През повечето дни от първото десетднеиве последните етапи от развитието на късните зеленчукови и овощни култури се осъществяваха с по-забавени темпове, при поднормени топлинни условия. В началото на месеца (2 – 3.10) на отделни места в Северна България и във високите полета бяха регистрирани слани и частични повреди по неприбраната зеленчукова реколта от късното полско производство (домати, пипер). Падналите значителни валежи в края на десетдневието осигуриха влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите есенни посеви.

През второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяха съществена промяна. Те се определяха от сухо и топло за сезона време. Наднормените температури, с максимални стойности от порядъка на 25-26°С, а на отделни места до 28-29°С (Видин, Монтана, Лом) и наличието на много добри почвени влагозапаси  ускориха протичането на началните фази от развитието на есенните посеви. През десетдневието при засетите през първата седмица на октомври зимни житни култури се наблюдаваше масово фаза поникване, а при част от тях – и формиране на 1-2 лист.

През последната седмица от октомври настъпилите атмосферни смущения предизвикаха понижение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. В част от полските райони поднормените топлинни условия ограничаваха развитието на есенните посеви. На места от югоизточните райони, където интензивните валежи наводниха площи със зимни житни култури, бе повишен риска за развитие на патогени, причиняващи гниене по поникналите, неукрепнали, есенни посеви (черно кореново гниене).

В края на октомври при пшеницата и ечемика, в зависимост от сеитбените дати, се наблюдаваха фазите: поникване и трети лист (агростанции Бъзовец, Новачене, Хасково, Карнобат). На места в Горнотракийската низина засетите в началото на есента посеви встъпиха в начало на фаза братене (агростанция Пловдив).

При рапицата се наблюдаваха фазите поникване и листообразуване 2 – 4 лист.

3.ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ 

През сухите периоди от месеца (началото на октомври, второто и началото на третото десетдневие) в полските райони се провеждаха почвообработки (дълбока оран, дискуване, култивиране), торене, сеитба на зимните житни култури и валиране. До средата на месеца продължи гроздобера на късните винени сортове грозде, прибирането на плодовата реколта (ябълки, круши, дюли), освобождаване на площите от късните хибриди царевица.